1. Прекомерното забавяне на оценката на проектите, което от гледна точка на предприятието-кандидат често обезсмисля тяхното последващо изпълнение.

2. Липсата на прозрачност и информация, относно процеса на оценка на подадените проекти, което поражда съмнения в неговата обективност и безпристрастност.

Процесът на кандидатстване за субсидии от европейските фондове (било то предприсъединителни или структурни) неизменно минава през следните етапи:

1. Обява за набиране на проектни предложения от страна на държавната администрация.

От деня на обявата започва да тече двумесечен или тримесечен период за подготовка и подаване на проектни предложения.

2. Оценка на подадените проекти.

След изтичане на срока за подаване на проекти, се сформира Оценителна комисия, която има за задача да ги оцени и класира. Тъй като интересът от страна на бизнеса към подобни схеми, като правило е сериозен, тази оценка често продължава от четири до шест месеца. Вече се наложи като практика по такива схеми да трябва да се оценяват между 600 и 2000 проекта.

3. Сключване на договори с одобрените кандидати.

След приключване на работата на Оценителната комисия, същата изготвя оценителен доклад, който подлежи на вътрешно съгласуване и одобрение от съответния ведомствен ръководител. Едва след това се пристъпва към подписване на самите договори. Тази процедура също често отнема допълнително един или два месеца.

4. Изпълнение на договорите в продължение на срока на проекта (12-18 месеца).

При такива условия предприятията са принудени да чакат минимум една година преди реално да могат да се ползват от предоставяната им субсидия. Това често води до обезсмисляне на техните проекти, тъй като в динамичните условия на работа, никое предприятие обикновено не може да чака цяла година, например за да въведе система за управление на качеството или да закупи необходимо оборудване. Такива забавяния представляват конкретна причина за провалянето на немалка част от проектите (а от там и до неусвояване на средствата по тях), тъй като фирмите просто губят интерес от закъснялото изпълнение на дейности, които в допълнение са свързани с немалко бюрократични усложнения.

Конкретен пример за забавяне, което на практика води до отблъскване на бизнеса и поражда недоверие във фирмите по отношение на предлаганото еврофинансиране е една от последните схеми по Програма ФАР към Министерството на труда и социалната политика - "Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта (фаза 2)".

Схемата е насочена към предприятия и финансира обучението и наемането на безработни лица от тях, както и закупуването на производствено оборудване във връзка със стопанската им дейност. Въпреки изискването за кандидатстване на английски език, по схемата бяха подадени 1 800 проектопредложения (абсолютен рекорд до момента).

Схемата беше обявена в края на 2006г., а оценката на проектите трябваше да започне през м. февруари 2007 г. При това става дума за схема, по която се предвижда на първия етап да се оценяват само кратки резюмета на проектите (с обем 4-8 страници), след което се предвижда втори етап на оценка - на него кандидатите, чиито резюмета са одобрени трябва да представят подробни проектни идеи. На 11 октомври 2007г. бяха обявени резултатите от първия етап на оценка. В резултат на това от 1800 подадени проекта, 800 са одобрени, което означава, че те първо трябва да бъдат подробно разработени от кандидатите, след което отново да бъдат оценени от министерството.

Предприятията ще трябва да чакат поне още 4 месеца. Тоест налице е още един рекорд - оценка, която в своята съвкупност ще продължи приблизително една година. Срок, който може да обезкуражи и най-амбициозните кандидати за средства от Структурните фондове (да не говорим, че в такива случаи самите предприятия забравят не само за какво са кандидатствали, но и самият факт, че са кандидатствали някъде за нещо). В същото време по правилата на Програма ФАР, ако 800-те проекта не бъдат оценени до февруари 2008г. (т.е. три пъти по-бързо от оценката на първата фаза), цялата схема за безвъзмездна помощ ще се провали и средствата по нея ще останат неусвоени.

Вторият въпрос, който най-често поражда логично недоволство в предприятията е до голяма степен необоснованото засекретяване на оценителния процес и на отделните фази на оценка.

Докато по Програма ФАР съществуваха ограничения за разпространяване на информация във връзка с оценката, наложени от правилата на самата програма, такива ограничения вече не съществуват по Структурните фондове на ЕС. Единственото изискване е осигуряването на обективен и безпристрастен оценителен процес. А това може да се постигне най-лесно, като се осигури неговата прозрачност.

Вече стана ясно, че оценката и без това отнема доста дълъг период от време, в който кандидатите нямат никаква информация за това, какво се случва с проектите им. А като правило всяка оценка минава поне през няколко етапа, като на всеки от тях би могла да се публикува информация за това кои проекти са отпаднали и кои продължават да се оценяват. Също така, кандидатите следва да получават и подробна разбивка на резултата от оценката си, за да могат да работят върху подобряване на своето предложение и повторното му подаване в последващи схеми - практика, каквато досега не се е наложила у нас.

На трето място - наблюдава се изкуствено затваряне на оценката в рамките на държавната администрация, което отново поставя въпроси (макар и не винаги обосновани) за това, до колко е обективна тази оценка. Фундаментален принцип при управлението на средства от Структурните фондове на ЕС е принципът на партньорството.

Това означава, че в целия цикъл на усвояване на еврофондовете следва да бъдат максимално ангажирани всички заинтересовани страни, включително и представителите на бизнеса. Така например, ако подобни представители бъдат включени в оценителните комисии като наблюдатели (без право на глас), до голяма степен ще се постигне желаният ефект, от една страна да се осигури прозрачност, а от друга страна да се намали напрежението, свързано с организирането на оценителния процес. Това до голяма степен ще прекрати и порочната практика оценката да бъде обгърната в тайнственост и анонимност, като последното е предпоставка или за разпространението на неверни слухове за хода й, или за реално изтичане на "засекретена" информация.